Психея била гръцка принцеса, която била толкова красива, че Афродита, богинята на любовта и красотата, и завидяла.  Богинята изпратила сина си, крилатия бог на любовта Ерос, да убоде младата принцеса с една от стрелите си,  което да я накара да се влюби нещастно.  Но когато Ерос видял Психея, той самият се влюбил в нея и не изпълнил поръката на майка си.  Като нежен вятър той вдигнал Психея и я понесъл кьм един усамотен дворец.  Ерос идвал при любимата си всяка нощ, след стъмване, бил много добър и любящ и тя скоро отговорила на чувствата му, макар че никога не и било позволено да види възлюбения си.  Богът я предупредил, че ще трябва да я напусне завинаги, ако тя види лицето му.  По-късно, сестрите на Психея дошли да я посетят и я убедили, че тя е длъжна да види любимия си, защото той би могъл да се окаже опасно чудовище.  И така, Психея видяла лицето на Ерос на светлината на свещ, докато той спял, и открила, че той не е чудовището, от което се страхувала, а прекрасен бог.  След това Ерос я напуснал и тя била много нещастна.  Отчаяна в желанието си да го върне, Психея отишла при Афродита да моли за помощта и, но богинята останала безучастна към нейните страдания и и възложила за изпълнение невъзможни задачи.  Психея обаче се справила с всичките, благодарение на Ерос, който тайно я следял и и помагал.  Накрая, Зевс решил, че двамата са доказали предаността си един към друг и ги съединил завинаги, като дал на Психея безсмъртие.  Tе заживяли щастливо от този ден нататък и им се родило красиво дете, чието име било Волуптас (Наслада).  

Това е една алегорична приказка, с много нива на значение.  Тя е за единението между Ерос (мъжкото начало, еротичната страст) и Психея (женското начало, душата), което накрая поражда блаженство.  

Има и много истина за отношенията в нея.  Докато се обичат и защитават любовта си, Ерос и Психея израстват и се развиват, ставайки по-прощаващи (Ерос) и по-силни (Психея).  Така, чрез тяхната връзка те преодоляват своите собствени слабости, превръщайки се в по-добри и завършени личности.  Въпреки че древните гърци поставяли ударение върху физическата красота, като символ и квинтесенция на цялата добродетел, в тази история се показва, че истинската любов надхвърля повърхностността на физическото привличане (Психея се влюбва в Ерос без да го е виждала).  Любовта иска доверие (на Психея е забранено да вижда Ерос) и веднъж нарушено, доверието трудно се възстановява.  В отношенията, човек не бива да позволява на други хора да се намесват (като сестрите на Психея), а трябва сам да взима решенията си.  Където има любов, има и прошка (Ерос все още се грижи за Психея, след като тя е нарушила неговата забрана).  Обединените усилия дават сила да се преодолеят дори и непреодолимите препятствия (невъзможните задачи, поставени от Афродита).  Древните гърци смятали, че романтичната любов е  най-важната съставка на човешкото щастие - да си припомним избора на Парис, от друг мит, който предпочел любовта на Елена пред славата и властта.  Според тях, истинската любов трябва да бъде възнаградена и в края на историята съюзът на Ерос и Психея е благословен и защитен от боговете за вечни времена.